Нека си представим следната ситуация. Турция реши, че земите в

 

Нека си представим следната обстановка. Турция реши, че земите в Южна- Югоизточна България до Варна и Пазарджик и принадлежат. Нещо като продължение на Берлинския контракт. Законно-незаконно – юристите да се оправят. Както и да е. Нали приказваме за умствен опит.

За към един ден турската войска стига до Стара планина. На идващия е във Варна. В Пазарджик са 12 часа преди този момент. 

Сега си представете какво вършим ние. Фъркаме с единствения ни аероплан и порим морето с няколкото ни надувни лодки. Самолетът е без въоръжение по тази причина непознатото Противовъздушна отбрана не се интересува от него. След втория час полет изтребителят остава без гориво, само че към този момент няма къде да кацне. Всички летища са завладяни. Самолетът каца и попада гордо в плен. Турците не го закачат тъй като може още да се води американска благосъстоятелност. 

Като споделих за флота от надувни лодки желая да ви подразня въображението и да си визиите, че на всяка моторница се пада по над един адмирал. Предполагам моторниците са въоръжени с картечници. Ако трябваше да се бият с римски галери несъмнено щяха да имат 20- 30% късмет за победа. Но моторниците не са уцелили нито времето нито страната. И адмиралите не са уцелили.

Танкове не са ни останали и дребното излезли на личен ход са унищожени в първия час. Тези, които не са запалили няма смисъл да се унищожават. Те са авансово самоунищожени. БТР-ите ни липсват. Вече са станали на скрап някъде по полетата на Украйна. От тридесет хилядната ни войска разбираме, че 70% са администрация. Компютърни експерти, секретарки и помощни служащи. Няколкото ни щаба се крият в бункери и взаимно си изпращат заповеди, които не извършват. 

Американските бази в България са усърдно заобиколени. Те са пас. Пият бира и гледат през дувара какво става. Чакат разпореждане от тяхното командване, което е ситуирано покрай спора. Разбирай в Турция.

От Европа ни оферират помощи под формата на египетски фасул, полски ябълки и китайски ГМО чесън. Да има какво да ядат кърмачетата в потребност. 

Ловно-рибарските дружинки в Ямболско и Старозагорско се самоорганизират и дават най-сериозната опозиция. Разбира се, това не е в съгласие с генералния щаб и надлежно ловците са оповестени отвън закона. Действията им не съставляват формалната позиция на Българската страна. Издава се заповед да бъдат изправени пред закона за произволи.

В София се изсипван всевъзможни евробюрократи, които дават препоръки по какъв начин да решим спора с мирни средства. Че то други нямаме. Изразяват подготвеност да ни поддържат с декларация. Пишат декларация. Пращат ни я. Подкрепят ни. Париж оцветява Айфеловата кула с националния ни байрак. Само за един ден тъй като мюсюлманската диаспора е недоволна. Берлин чества. Чува се мощното Алах Акбар чак до границата с Чехия. Няколко холивудски актриси идват да се снимат пред статуята на София. Пиар акцията е платена от министерство на защитата.

Извръщаме глава на изток, само че там се оказва че има единствено противников страни.  

Някакви дъртаци приказват, че преди време сме имали три армии и оръжие. Днес опираме до три бригади по патлаци и автомати. Нищо. Важното е, че през годините сме постъпвали умно и в този момент обилно берем плодовете на верните ни решения.

Представяте ли си го?

Емил Йотовски